Grid средата се състои от локални системи за управление (операционна система, програми за управление на потоци и опашки и т.н.), правила за управление, специализирани приложения (научни, инженерни, комерсиални) с различни системни изисквания (процесор, входно-изходни операции, памет, ползване на мрежа и др.) и различни по вид и количество ресурси. Ресурсите могат да бъдат създавани и ползвани. Потребителите на Grid най-общо могат да се разделят на две групи:
- производители (известни са още като притежатели) – създават ресурси.
- консуматори – ползват ресурси.
Същественото е, че и двете категории потребители могат да работят на различни машини/процесори, компютри, мрежи, сгради или дори държави. Методите на управление на ресурсите се разделят в три групи:
- централизирано
- децентрализирано
- йерархично
Традиционният подход на задачата за управление е правилата да се централизират. Това изисква информацията за състоянието на ресурсите и правилата за тяхното управление да бъдат разположени географски на едно място. Съвместното използване на правила и ресурси се организира чрез т.нар. матрици на решенията. Конструирането на широко мащабни Grid системи ясно показва, че централизираното изграждане на сложна матрица е неудачно. Това е така поради две основни причини: първо защото ресурсите може да са разположени географски на много места и тяхното локално управление да е специфично; второ защото влиянието на локалните правила върху общите в една централизирана матрица може да се окаже негативно върху производителността на Grid-а, а в някои случаи и фатално за стабилността на цялата система. Поради тези причини децентрализирания или йерархичния подход са предпочитани при изграждането на Grid. Всеки един от тези подходи се отличава с различни методи за управление на ресурсите.
Grid системите се характеризират с четири основни свойства:
- Хетерогенност – Това свойство на Grid описва възможностите да се ползват едновременно различни по вид ресурси. Ресурсите се класифицират като хетерогенни, тогава когато ползват различни технологии. Колкото е по-висока хетерогенността на Grid-а, толкова повече се въвеждат правила за съвместно ползване.
- Скалируемост – Grid системите могат да работят с различен брой ресурси – от няколко до десетки хиляди. С нарастването на броя на ресурсите се понижава производителността на системите. Колкото повече Grid приложения изискват големи количества ресурси, толкова повече и времето за обслужването им нараства.
- Адаптивност – В Grid системите има голяма вероятност избран ресурс да не бъде намерен или достъпът до него да бъде отказан. С колкото повече ресурси Grid разполага с толкова повече се увеличава риска от отказ за ползване. Адаптивността на Grid системата е свойството тя да намира динамично алтернатива, ако такава съществува. Счита се, че колкото по-добра е адаптивността на Grid-а, толкова по-голяма е нейната ефективност.
- Автономност – Това свойство на Grid системите позволява да се оцени до каква степен ресурсите могат да се съхраняват и ползват от различни географски места. Автономността изисква Grid да има добре развита логика за удостоверяване правото на ползване на ресурсите.
BioAGE е реализация на Grid среда, която предоставя възможности за създаване, разпростарнение и потребление на хетерогинни информационни и изчислителни ресурси.